Момчетата от Харвард, които просто искат системата в България да проработи

Около политическия състав на служебното правителство се завъртяха дискусии. ГЕРБ го виждат като преврат на преоблечени комунисти. За противниците им напротив – то е балансирано и представително. Много наблюдатели бяха впечатлени от големия брой професори и доценти, които не само придават усещане за експертност, но и сякаш успяха да повдигнат културата на публичното говорене.

Защо “юпи” се възприема толкова негативно?

Най-интересна ми се струва групата на тримата нови юпита, на които беше поверена икономическата сфера. Говорим за министрите Петков и Василев, завършили в Харвард, и министър Пеканов от Австрийския институт за икономически изследвания – и той със специализация в този най-престижен в света университет. “Юпи” влезе в употреба с правителството на Сакскобургготски през 2001 заради министрите на икономиката и финансите Василев и Велчев; те бяха издигнати изведнъж, без връзка с местната политическа действителност и бяха рекламирани най-вече с чуждестранните си дипломи. Интересно е, че “юпи” бързо доби негативни конотации, каквито в английски няма (означава успешен млад градски професионалист “young urban professional”).
Може би негативното отношение се дължеше на подозренията за злоупотреби, които обществеността прикача към всеки управленец. В случая – към г-н Велчев заради неудачната му сделка с националния дълг. Според мен имаше и друго: хората се почувстваха обидени, че идва да ги управлява някой, на когото не са спирали тока и не е тичал сутринта да си обменя левовете в долари. Затова намразиха и самия цар, макар при него основният “успех” си беше тук, в самото му раждане. Спомнете си и кастинга за кандидат-депутати, с който почна политическия си проект Слави Трифонов. Основният му контингент бяха представени като успешни емигранти, които развиваха идеите си на живо в реалити формата, а водещият се дивеше на талантите им. После кой знае защо повечето от тия хора някак изчезнаха.
Отношението към успелите в чужбина сънародници у нас е двусмислено. Гордеем се с тях, когато печелят на тенис, стават професори, класират се за “Оскар” или организират многомилиардна платформа за онлайн-търговия. Само че там. Когато дойдат тук да ни дават акъл, влиза в ход друг регистър на националната гордост – аре бе, откъде се взеха тия, ние нямаме ли си експерти? Недоверието към “чужденците” дори почва да кристализира идейна нагласа при крайната десница и левица; подозират ги, че провеждат чужди интереси, а някои говорители изкопаха позабравения израз “компрадорска буржоазия” от учебниците по диалектически материализъм.
Не нападат “мутри”, не разобличават “мафия”
Ако трябва да кажа какво най-много ми харесва в триото Петков-Пеканов-Василев: не е просто усещането, че си разбират от работата. Цялата статия четете ТУК

You may also like...

Comments