Певицата Валентина Александрова: Единствената жена съм, одобрена от „Куин“

Валентина Александрова, известна като Valentina, е родена на 23 юни в град Харманли. Завършва езикова гимназия с немски и английски език, по-късно и Икономическия университет във Варна в специалност туризъм. Певицата има хит в Ем Ти Ви – Let it play, заедно с Fabrizio Parisi и The Editor, с които са неделим тандем вече няколко години. Песента се задържа 5 поредни седмици на първо място в българските класации. Освен певица Валентина е и автор на песните си. Тя е единствената жена, одобрена от продуцентите на група “Куин” като солист за трибюта на групата. Участва като солист в няколко телевизионни предавания и спектакли, има песен, достигнала номер 3 в международна класация за хаус музика, и е дуетната половинка на Ицо Хазарта в хита “Само споко”.


– Валентина, защо с Ицо Хазарта направихте песен за COVID-19 – “Само споко”? Или пеете за нещо повече, което е с по-дълбок смисъл и от едно слушане може да не бъде разбрано?
– Ицо Хазарта е освен колега също така мой приятел и много се радвам, че ме покани да изпея припева в “Само споко”. Вярвам, че хубавата песен освен да забавлява, трябва и да оставя у слушателя въпроси, на които той сам да търси отговорите. Смятам, че с тази песен го постигнахме.
 Как пандемията от коронавирус се отрази на личния и професионалния ви живот?
– Пандемията е “виновна” за създаването на нова красива музика, която скоро с продуцентите ми ще представим. Силно вярвам, че животът е резултат от реакцията ни към всичко това, което ни се случва. И реших да използвам изолацията, за да правя музика. Липсваха ми участията и досегът до публиката, липсваше ми нормалната комуникация с хората. Но някак си успях да избистря приоритетите си и се старая да живея пълноценно всяка минута.
– Имате ли чувството, че “пак ще ни затворят”, както е в текста на песента?
– Много бих се радвала, ако имаше логика и предупреждение, изграден план за действие, тогава този въпрос нямаше да се превръща в догадка и храна за клюки.
– През последните месеци заведенията бяха сочени с пръст като места, на които е опасно да се заразиш. Споделяте ли тази позиция?
– Резултатите при затваряне на заведенията показаха колко това твърдение е вярно или грешно. Но това не е най-важното. Пропускаме нещо фундаментално, а то е, че всички живеем в една добре смазана машина, в която, ако едно от колелата не работи добре, то машината спира да се движи. След няколко неуспешни опита, може би е време да потърсим друг вариант. Мен много ме обиди фактът, че голяма част от хората “скочиха” срещу артистите и работещите в хотелиерството и ресторантьорството, сякаш, ако се мразим, ще решим проблема, пред който всички стоим.
 Вярвате ли, че държавата обръща достатъчно внимание на културата у нас?
– Вярвам, че има какво да се желае. Вярвам, че можем да променим ситуацията, в която се намираме. Но трябва да бъдем силни и търпеливи, да отстояваме позициите си и да гледаме по-глобално. Трябва също така самите ние да сме отговорни за всички свои решения и действия, а не да търсим виновни за всичко.
– Кои са трудностите, които срещате в правенето на музика в България? И казвате ли си понякога, че ви е трудно да продължите, но винаги намирате смисъл?
– Всеки артист навсякъде по света си е казвал поне няколко пъти “Край, до тук бях”. Всеки. То е част от процеса. Нещо като тест “Колко силно всъщност искаш да си артист”. Така се отсяват по естествен път хората, за които изкуството е мисия, а не временно забавление.
– От 7-годишна сте на пианото, но как след това ви се случиха нещата, за да сте на толкова добро ниво в момента?
– Може би ще ви разочаровам с отговора си, но С РАБОТА. Няма вълшебно хапче, работиш 24/7, учиш се 24/7, падаш, ставаш, но никога не спираш да търсиш начин да постигнеш това, което смяташ за перфектно ниво! Обикновено постигайки го, си даваш сметка, че перфектни неща няма, и продължаваш да се учиш и надскачаш. Аз като дете не спирах да търся възможности за изява. Бях жадна за знания. Всичко това ме доведе до възможности да работя с невероятни професионалисти, участвах в тв предавания, качвах се на сцена със световноизвестни музиканти. Човек, когато търси, намира. И вярвам, че щом се отвориш за възможностите, те идват при теб.
 Колко значимо за вас е участието ви в “Стар Академи” и какво ви даде или отне?
– “Стар Академи” беше една много стабилна стъпка по пътя ми. Огромна реклама като начало. Запозна ме с много хора в шоубизнеса, показа ми правилата при работа в телевизия и на сцена. Започна процесът на моето щлифоване, така да го наречем.
– В онези години да има музикално риалити си беше събитие, а в момента разнообразието е голямо. Какво ви е мнението за сегашните формати?
– Един такъв формат дава страхотен старт и реклама. Ако съумееш да използваш правилно картите си, то такова участие би било добро начало на една дълготрайна кариера.
 Кое ви вдъхновява за каузите ви, свързани с хората с увреждания?
– Подкрепяла съм много и различни каузи. Смятам, че всеки, който има обществено влияние, трябва да застава зад подобни инициативи. В крайна сметка нашият глас се чува и е добре да го използваме правилно. В последните 4 години съм посланик на каузата на Джамба, които се борят за интеграция на хората с увреждания в работната и обществената среда. От 2 години съм и посланик на каузите на асоциация “Докосни дъгата”, които се грижат младите хора да се образоват, да се развиват чрез спорт и изкуство и да имат ясна цел пред себе си, заедно се борим срещу насилието сред младежите. Подкрепям всяка кауза, в която намирам смисъл и виждам потенциал за развитие. В крайна сметка истинският успех идва тогава, когато си полезен на другите.
– Продуцентите на “Куин” забелязват точно вас за своя трибют в София. Как се случи?
– Преди години се състоя голям трибют на “Куин” в НДК. На сцената се качиха Звезди от “Ахат”, Данчо Караджов от “Сигнал” и още куп други звезди. Организаторите ме бяха чували да пея и ме поканиха да участвам. Това, което тогава не знаех, е, че за да бъде признат като официален този трибют, всеки от участниците е трябвало да бъде одобрен лично от продуцентите на групата. Аз бях единствената жена, за която са дали зелена светлина, и съм изключително горда от този факт. Моят музикален идол е Фреди Меркюри и за мен това признание значи наистина много. Не всеки ден продуцентите на любимата ти група пишат официално писмо, заявявайки, че притежаваш глас, енергия и качества като цяло, за да изпееш песните, които някога великият Фреди е изпял.
 Каква музика слушате, когато сте сама?
– Музиката, която слушам, много зависи от настроението ми. Аз съм свирила на пиано дълги години и класическата музика е част от мен. Слушам също поп, рок, хаус, чилаут, аренби….
– Имате ли страст към телевизията, киното и театъра?
– За мен киното е магия. Сега, когато самата аз съм се снимала във филм (“Дани. Легенда. Бог.”) и сериал (“Братя” по Нова тв), още повече заобичах киното, защото виждам през какво минават актьорите, колко сериозна работа е това, колко талант е нужен, усилия, колко хора, енергия и време за създаването само на един-единствен епизод от любим сериал.
– С какво тази година ще бъда по-хубава от предходната?
– Всеки нов ден е по-хубав от предходния. Най-хубавото в него е изненадата от това, че не знаеш какво ще ти поднесе, на какво ще те научи. Гледам с много позитивизъм напред.
 Последната книга, която прочетохте, е…
– “Безграничният потенциал” на Джим Куик, предстои ми да завърша и “Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота” на Дейл Карнеги. Често препрочитам книги, които са ми харесали.

Hotarena.net

You may also like...

Comments